На 17 ноември в зала 2 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе осъществена годишна среща между представители на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и представители на компетентните органи по чл. 20 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН).
Основната цел на срещата беше обсъждането на начините за подобряване на взаимодействието и комуникацията между органите и КЗЛД при работата по сигналите, подадени по реда на ЗЗЛПСПОИН, както и събиране на статистически данни за нуждите на изготвянето на ежегодния доклад на Комисията, който тя изпраща на Европейската комисия.
КЗЛД е определена като централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на ЗЗЛПСПОИН.
В много кратки срокове Комисията успява да положи основите на националната система за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Акцентът по приложението на закона е поставен върху информационно-разяснителната дейност сред задължените субекти по ЗЗЛПСПОИН – работодателите от публичния и частния сектор, с цел създаване на необходимите условия за законосъобразно изпълнение на техните законови задължения.
Ключов момент за приложението на закона е комуникацията и взаимодействието с компетентните органи по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН, които са натоварени с правомощията да извършват проверките по твърдяните нарушения от сигнализиращите лица. Важната роля на тези органи произтича и във връзка с двоякото им качество и разграничението между функциите им на задължен субект по чл. 12 от закона и на компетентен орган по чл. 20 от ЗЗЛПСПОИН.
В тази връзка и с оглед на законовите задължения, разписани в чл. 29, ал. 3 от ЗЗЛПСПОИН, Комисия за защита на личните данни организира най-малко веднъж годишно обща среща с компетентните органи по чл. 20, на която се анализира дейността по работата със сигналите през изминалата календарна година, както и актуалните трудности и проблеми, пред които се изправят, както компетентните органи, така и централния орган за външно подаване на сигнали.
До приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, е разпокъсана в различните държави членки, както и непоследователна в различните области на обществени отношения. Опитът обаче показва, че недостатъчната защита на лицата, подаващи сигнали дори в една държава членка води до отрицателно въздействие върху прилагането на политиките на Съюза и в други държави членки, доколкото последиците от нарушенията на правото имат все по-често трансгранично измерение. От друга страна, в резултат на недостатъчната защита потенциалните сигналоподатели се въздържат да подават сигнали поради страх от ответни действия с цел отмъщение. С приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 се цели предоставянето на балансирана и ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нередности, като се отчита тяхната ключова роля за разкриването и предотвратяването на нарушения. Въвеждат се общи минимални стандарти и се осигурява всеобхватна и съгласувана правна рамка за защита на лицата, с което да се преодолее липсата на сигнали и съответното неблагоприятно въздействие и сериозни вреди на обществения интерес.
Директива (ЕС) 2019/1937 е транспонирана в българската правна система в ЗЗЛПСПОИН. Основната цел на закона е именно осигуряването на защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество