В писмо, изпратено до министъра на културата Найден Тодоров, НСОРБ изразява подкрепа за позицията на директорите и главните художествени ръководители на професионалните фолклорни ансамбли в страната за необходимост от реални действия за уреждане на статута им и за създаване на стабилна среда за тяхното развитие.
След реформите през 90-те години, когато държавата „се освободи“ от ангажимента и грижата за развитие на професионалните фолклорни състави, именно общините бяха стожерите на държавническо мислене. Въпреки трудностите, те и до днес успяват да защитят място в приоритетите на местните администрации на формациите, които съхраняват и развиват неоценимото наследство на нацията ни, се припомня в писмото.
Националното сдружение на общините в Република България нееднократно е настоявало за формиране на прозрачен и цялостен подход към проблемите с финансирането на културните институти. Години наред остават неизяснени въпросите: как се определя кръгът на културни институти, финансирани по линия на делегираните от държавата дейности; какви са принципите, подходът и критериите за получаване на държавни средства; каква е визията за „държавната задача“, която се финансира от бюджета, се казва в писмото.
НСОРБ обръща внимание, че сериозен брой утвърдени културни институти и трупи не получават държавно финансиране и дейността им се поддържа само от общините. Такива са 51 исторически музея и галерии, театри, оркестри, 13 от общо 14-те представителни фолклорни ансамбъла в страната и др. За всички тях проблемите с недостига на млади кадри, необходимостта от устойчиво кариерно развитие и достойно възнаграждение, поддържане на съвременна среда за развитие на творческия потенциал и менажиране на научната и художествена продукция са се превърнали в хронични.
Всички професионални фолклорни ансамбли в България се финансират с публични средства от бюджета на общината за всички видове разходи за издръжка и дейност. През годините общините правят всичко възможно да поддържат дейността на ансамблите, за което изказваме своята благодарност, пишат до министъра на културата ръководителите на 13-те професионални фолклорни състава: ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“ – Бургас, ансамбъл за народни песни и танци „Дунав“ – Видин, професионален фолклорен ансамбъл „Добруджа“ – Добрич, ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“ – Пазарджик, Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен, фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив, Капански ансамбъл – Разград, ансамбъл за народни песни и танци „Сливен“ – Сливен, фолклорен ансамбъл „Родопа“ – Смолян, общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – Стара Загора, професионален фолклорен ансамбъл „Мизия“ – Търговище и фолклорен ансамбъл „Тунджа“ – Ямбол.
Това, което констатираме, се казва в писмото, подписано от едни от най-авторитетните имена в българското фолклорно изкуство, е, че общините изпитват все по-големи затруднения да обезпечават човешкия ресурс, да поддържат базите и издръжката на ансамблите и се концентрират предимно в запазване на щатните бройки и възнаграждение около минималната работна заплата. Няма възможности за финансов растеж, социални облаги или облекчения и липса на далновидна трудова политика за кариерно обезпечаване на тези културни институти. Това се отразява негативно на професионалното отношение и ангажираност, а много често и на формата, която поддържат фолклорните изпълнители. Липсват или са крайно недостатъчни средствата за дейност, за обновяване на музикалния, танцовия фонд и фонд костюми. Ансамблите стават все по-неатрактивни за работа от младите хора и изпитват все по-големи кариерни и творчески проблеми. От изразените мнения на работещи в ансамблите и техните директори и главни художествени ръководители става ясно, че сегашният им статут е вече изчерпан и е необходима промяна.
Ръководителите на професионални фолклорни ансамбли смятат за необходимостта за преструктуриране на формациите съгласно ЗЗРК в Регионални културни институти и настояват:
- да бъде изготвена цялостна стратегия с ясни приоритети в сферата на професионалното фолклорно изкуство;
- да бъде извършена промяна в статута на ансамблите и станат Регионални културни институти като по този начин се гарантира смесено финансиране от държавата и общините съгласно ЗЗРК;
- да се разработи специфична методика за професионалните фолклорни ансамбли като Регионални културни институти в сферата на сценичните изкуства;
- да се определят експерти от Министерство на културата, които да отговарят за фолклора.
Решаването на поставените от уважаваните директори и художествени ръководители на професионалните фолклорни ансамбли въпроси е първа стъпка, която може да даде стабилна основа за по-нататъшно усъвършенстване на системата на финансиране и управлението в сферата на музикалното и танцово фолклорно изкуство.
Това е най-малкото, което ръководството на държавата би могло да направи, за да подкрепи опазването, развитието и популяризирането на фолклорното богатство на България, се казва в изпратеното до министъра на културата писмо и се изразява подкрепата на местната власт. НСОРБ изразява готовност да участва във всеки от етапите на обсъждане, разработване и осигуряване на подкрепа за промени, които да отредят на професионалните фолклорни ансамбли полагащото се достойно място в системата на националната култура.
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество